препря̀гам, -аш, несв.; препрèгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. препрèгнат, св., прех. 1. Впрягам отново, като обикн. сменям конете. Там непременно ще се спре тая пътница за да обядва, додето препрягат колата ѝ в станцията. Вазов. 2. Диал. Впрягам добиче не на страната, на която е свикнало да бъде впрягано. препрягам се, препрегна се страд.
|