просвèтвам, -аш, несв.; просвèтна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Изведнъж светвам за малко или светвам от време на време. Просветва. После пада гръм. / И в очите блясва радост. Вапцаров. Изви се дъжд, и мълния просветна, / и пясък мъртвите листа зари. Ас. Разцветников. И само огънчето от цигарата на инженера, което от време на време просветваше, издаваше техния път през гората. Ив. Мартинов. 2. Прен. Ставам по-приветлив, започвам да изразявам радостно настроение, облекчение. Навъсеното лице малко по малко просветваше. Д. Немиров. 3. Ставам внезапно ясен, разбран. Найден се беше по-опомнил и я гледаше втрещен. Нещо като че ли просветна в пияното му съзнание: той извика и се впусна навън. Г. Райчев. Чакай! — просветна нещо в паметта му. Той ще ѝ покаже китката и, ако му я поиска, ще я прехвърли. П. Ю. Тодоров.
|