прималя̀вам1, -аш, несв.; прималèя, -èеш, мин. св. прималя̀х, прич. мин. св. деят. прималя̀л, -а, -о, мн. прималèли, св., непрех. Чувствам се много отпаднал, губя сили. Този път тя чу на двора весели детски викове. Сърцето ѝ прималя. Г. Райчев. Хайде, сипвай да похапнем, че прималях. А. Каралийчев.
прималя̀вам2. Само 3 л. ед. прималя̀ва ми, несв.; прималèе ми, св., непрех. Става ми лошо, прилошава ми. Прималя ми от глад. Прималява ми от умора.
|