прѝзрак, мн. -ци, м. 1. Неясен, неоформен образ на някого или на нещо; видение, сянка. Призраци ужасни, черни / вред му се изпречват, / и храстите оживяват, / пътя му препречват. Вазов. Възправен в небеса, намръщений Балкан / като че призрак се во далнини тъмнее. П. П. Славейков. В тъмнината се мяркаха мълчаливо и тайнствено човешки сенки като призраци. Елин Пелин. 2. Нещо въображаемо, което не съществува в действителност; видение. Смъртта — ужасен призрак! В най-ранна възраст още /... /... един безимен страх / загнезден бе у мене. Яворов. Болният се мяташе в леглото си, стенеше и се мъчеше да прогони страшните призраци, които го нападаха неспирно. Дим. Димов. Лежа и виждам призрак в своя сън, / видение среднощно — там, навън. Н. Хрелков.
|