притопỳрквам, -аш, несв.; притопỳркам, -аш, св., непрех. Изведнъж почвам да топуркам или топуркам от време на време. Файтонджията подръпна конете и те притопуркаха с краката си. Влайков. От време на време някоя овца, вдигната и подгонена от друга, притопуркваше глухо. Дим. Ангелов.
|