прàвда, мн. няма, ж. 1. Справедливост, истина. Един да има да живее царски, а друг да мре за кора хляб? Къде е тук правдата? Елин Пелин. Но... стига ми тая награда — / да каже нявга народът: / умря сиромах за правда, / за правда и за свобода. Ботев. В тях зов се чуй за правда, за свобода, /... / та мойте песни се ще се четат. Вазов. И ти искаш да ме лъжеш? Кажи ми правдата или ще да те обеся! Каравелов. 2. Книж. Действителност. Жизнена правда. Историческа правда.
|