прѝказен, -зна, -зно, мн. -зни, прил. 1. Необикновено красив, недействителен, фантастичен. Тя съществуваше в нашето детско въображение като далечна, всемогъща и непостижима вълшебница, която живее някъде си в някакъв приказен град и държи сметка за всички наши добри и лоши постъпки. Елин Пелин. Самата поляна беше обрасла с буйна трева и чудно хубави ароматични горски цветя, които образуваха огромен и приказен пъстър килим. К. Ламбрев. Възбуденото ми въображение рисуваше страшни и приказни картини. Влайков. 2. Много голям, неизмерим. Когато мислеше, че ще падне и в неговата ръка нещо от приказните пари на баща му, на широката му душа не тежаха грижи. Елин Пелин. Приказни богатства. 3. Присъщ, характерен за народната приказка. Приказен стил. Приказен жанр.
|