приложèние, мн. -я, ср. 1. Само ед. Използване, прилагане в практиката, в живота. Има приложение. Няма приложение. Практическо приложение. Приложение на атомната енергия за мирни цели. 2. Нещо, което се прилага към друго; притурка. Това беше стара репродукция, навярно приложение на някое списание. Г. Райчев. 3. Грам. Второстепенна част на изречението от групата на определенията, съществително име, което уточнява, пояснява друго съществително име, като стеснява обема на понятието, напр.: писател сатирик, художник емигрант, майка героиня и др.
|