пря̀спа, мн. прèспи, ж. Навеян или натрупан дълбок сняг, обикн. във вдлъбнатина. Заваля гъст, тежък сняг, валя и на другия ден и натрупа големи преспи. Йовков. Свири нощната фъртуна, / снежни преспи вей. Вазов. Зимният вятър затрупваше пътищата с преспи и вълците слизаха по селата. А. Каралийчев. Дебели преспи сняг. Снежна пряспа. || Обр. Мойте градини неволята черна / с преспи засипа. Дебелянов.
|