прилютя̀вам. Само 3 л. прилютя̀ва ми, несв.; прилютèе ми и прилютѝ ми, мин. св. прилютя̀ ми, прич. мин. св. деят. прилютя̀л, -а, -о, мн. прилютèли, св., безл. Изведнъж ми залютява. Хапнах няколко залъка, но изведнъж ми прилютя.