прàведен, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Църк. Който няма грехове; безгрешен. Противоп. грешен. В стария манастир Свети Наум живееше отец Спиро. Той беше набожен, добър и праведен монах. А. Каралийчев. 2. Църк. Който е основан на религиозния морал. Праведен живот. 3. Остар. Справедлив. Но син ми да беше сторил това, аз бих го с радост отдал на строгостта на праведния ти гняв. Вазов.
|