прàвилен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който съответства на действителността; верен, истински. Противоп. погрешен. Правилно решение. Правилен отговор. Правилни изводи. || Който довежда до добри резултати. Правилна политика. Правилни мерки. Правилна постъпка. 2. Основан на известна закономерност; закономерен. Правилно развитие. Правилен ход на нещата. 3. Който съответства на известни правила, норми. Правилно произношение. Правилно спрежение на глагола. 4. При който има съразмерност; хармоничен. Правилни черти на лицето. Правилен нос. 5. За геометрична фигура — който е с равни страни и ъгли. Правилен многоъгълник. Правилни призма.
|