прàзен1, -а, -о, прил. Приготвен от праз. Празена чорба.
прàзен2, -зна, -зно, мн. -зни, прил. 1. За съд — който не съдържа нищо, в който няма нищо. Противоп. пълен. Отдолу се зададе каруца, натоварена с една голяма бъчва, празна, както се виждаше. Йовков. Животът на селото се пренесе на харманите. Отиваха празни коли, връщаха се натоварени. К. Петканов. Празна торба. Празна кофа. Празна паница. Празна чаша. Празен куфар. 2. Който не е зает, не е запълнен с люде, предмети и др. Имаше под дърветата много кръгли маси със столове при тях, празни. Вазов. Напипвам празния креват / и лягам морен, несъблечен. Дебелянов. Празно място. || В който има малко или изобщо няма човеци, предмети и др. Дюкяните бяха празни, уличките бяха глухи. Г. Караславов. Празен влак. Празен трамвай. Празна зала. Празни улици. Празна къща. Празна стая. || Неизписан, непопълнен. Празен лист. Празен чек. 3. Диал. Който не работи, стои без работа. Серафим малко работеше, бавно пипаше, но не обичаше да стои празен. Йовков. || През който не се работи; свободен. Римляните са прекарвали охотно празното си време вън от къщи. Величков. 4. Който не носи нищо. Артелчикът все ходи за дажбата и все празен се връща. К. Петканов. Никой не дойде с празни ръце — всеки донесе или баница, или топла погача от чисто брашно. Дим. Талев. 5. Прен. Лишен от смисъл; безсъдържателен, глупав. Не се отчайвай, не са празни думи: / напредък, братство, правда, чест, свобода. Вазов. Това беше предишният празен, лекомислен разговор. Йовков. Стига си се ядосвал за празни работи. Празни приказки. 6. Прен. Който няма духовни интереси; ограничен, лекомислен. Без съмнение, той беше едно от онези охолни, празни момчета, които пълнят всеки обед и вечер улиците... и мислят за лека забави и пикантни приключения. Г. Райчев. 7. Прен. Неосъществим, напразен. А бяха години, когато невинно / люляха ме празни мечти. Вапцаров. И пак обиквам и света, и хората / и черният им труд, и празните надежди. Багряна. □ На празен стомах — без да съм ял. Наливам от пусто в празно — върша безполезна работа. Празна глава (неодобр.) — глупав човек.
|