прàзник, мн. -ци, м. 1. Официално утвърден или установен по традиция неработен, неприсъствен ден, често придружен с някакво честване. Дойдоха коледните празници, заредиха се годежи и сватби. Йовков. И днес да поработим, па утре е празник, цял ден ще си почивате. Елин Пелин. Бай Анто... не знаеше почивка. Нему бяха поверили да организира празника на земята. Кр. Григоров. Първи май — празник на труда. || Домашно тържество в чест на нещо. Добре, че дойдохте...: днес имаме празник... — рождения ден на моята дъщеря. Ст. Костов. 2. Прен. Радостен щастлив ден поради някакво приятно, радостно събитие. Вдигнеш глава... Над тебе лети щърк... От тоя ден в къщата на нане Стоичко настава радост, в селото празник. Елин Пелин. Колко ми е драго, Иванко! Днешният ден е празник за мене... От кога не съм имал тази радост. В. Друмев. □ Патронен празник — ден, в който се чества патрон, покровител на училище, организация и др. Утре е патронният празник на гимназията.
|