празнотà ж. 1. Рядко. Празно пространство, празно място; празнина. Всеки усеща в стомаха си такава една дяволска празнота, която просто му отнема способността да разсъждава. Св. Минков. 2. Прен. Непълнота, пропуск. В доклада има съществени празноти. 3. Само ед. Прен. Отсъствие на духовен стремеж; състояние на душевна пустота. В душата ѝ има една празнота и тя трябва да се запълни. Д. Каменова. Гневът ѝ се прибави към тежкото чувство на празнота и самотност, което я измъчваше постоянно. Дим. Димов.
|