прàктика, мн. няма, ж. (гр.). 1. Дейност на човека за изменение на природата и обществените отношения в процеса на производството. Теорията трябва да се съчетава с практиката. 2. Действителността като област за прилагане и проверка на теоретичните познания. Верността на теорията се потвърди в практиката. 3. Сбор от приети, установени методи на действие в определена област. Но съдията, въпреки съдебната практика, не щя да чуе ни обвинение, ни защита, а издаде присъда. Вазов. А не може ли да му се разреши отпуск с по-раншна дата ?... В някои държавни учреждения съществува такава практика, особено когато случаят е изключителен. Св. Минков. 4. Умение да се прилагат знания в някаква област; опитност. Всички да са като него. Човек с практика и ум. Няма на какво да го учиш. А. Гуляшки. 5. Работа в някоя професия като поминък. Лекар на частна практика. □ На практика — на дело, в действителност.
|