практѝчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който умее да се справя с нещата; опитен в живота. Гледа бай Ганьо, улици много се пресичат, може да сбърка пътя, да се изгуби и, като практичен човек, поогледа се наоколо да забележи някой знак, по който да може да познае къщата. Ал. Константинов. || Пресметлив. Домакинът, човек практичен и разумен, беше предоволен, дето му се случи тъкмо такъв удобен квартирант. Г. Райчев. 2. Който умее да използва всички благоприятни или налични възможности. Надарен с ум практичен и с търговски способности, той бе съумял да направи и пари. Елин Пелин. Американските архитекти са много практични при изработване плановете на сградите. Не оставят никакво местице неизползвано. Г. Белев. 3. Удобен, лесно приложим на практика. Промиването на златоносния пясък е ставало по един примитивен, но практичен и до днес запазен начин. П. Делирадев. Практична дреха.
|