практѝчески, -а, -о, прил. 1. Който се отнася до практиката. Тези уреди имат голямо практическо приложение. Практическа дейност. 2. Свързан с прилагане на теоретически знания. Практически занимания. Практически земеделски училища. 3. Който е свързан с жизнения опит, с реалните нужди. Слушателките на висшите курсове не придобиха именно ония знания, които са необходими за практическия живот в семейната среда. Вазов.
практѝчески. Нареч. от прил. практически.
|