прàскам, -аш, несв., непрех. и прех. 1. Само 3 л. Издавам пукот; пращя. Отнякъде излезе вятър. Тъжно зашуми гората, праскат сухи съчки. Елин Пелин. Във огнището главните / праскат, ярко пламенеят. Вазов. 2. Разг. Удрям със сила. Аз например го дочаквам (танка) да се приближи съвсем... Праскай тогава... колкото ти е угодно. Вежинов. праскам се възвр. и страд.
|