прàтеник, мн. -ци, м. Лице, изпратено със някаква задача, поръчение. Бенковски с панагюрския комитет... дават бързи и огнени заповеди. Пратеници отиват навсякъде да подигат населението. Величков. Дошли са пратеници от императора Михаила. Вазов. Извънреден пратеник и пълномощен министър.
|