прахòсвам, -аш, несв.; прахòсам, -аш, св., прех. 1. Харча без сметка, без нужда; пилея, разсипвам. Тя бе се натеглила пра своя мъж, който не обичаше работата, пиеше и прахоса всичко, каквото имаше. Елин Пелин. О син разсипник, прахосал жалко / в безумни оргии безцен имот! Вазов. 2. Прен. Хабя напразно нещо, с което разполагам; губя. Певецо млад, прахосваш дивна младост. К. Христов. Прахосвам си времето. прахосвам се, прахосам се страд.
|