прàшен, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който е покрит, изцапан с прах. Натоварени с тежки раници... вървяха хиляди войници, изпотени и прашни. Йовков. Печално гледат тез останки прашни, / тез срутени стени, грамади, ями. Вазов. 2. В който има прах. Прашен въздух. Прашна улица. Прашна стая.
|