прашèц, мн. няма, м. 1. Умал. от прах1 (в 1 и 2 знач.). По всичката си дължина пътят беше пуст и мъртъв. Никакъв прашец от кола не се вдигаше. Вазов. 2. Ситен, нежен прах по тичинките на растение. Цветен прашец. Тичинков прашец.