прàшка ж. 1. Връв с приспособление по средата за хвърляне на камъни. Едно игриво, палаво дете от нейде бързо, бързо долетя, наведе се, взе камък и прашката изкусно завъртя. Елин Пелин. 2. Диал. Връв на торба или цедило.