прàщам, -аш, несв.; прàтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Карам някого да отиде някъде с известна цел. Ако Бяла черква не може да въстане, тя може да прати поне една чета от десетина души. Вазов. Прати ме господарят на панаира да му купя кон. Елин Пелин. 2. Давам нещо с поръка да се занесе някому. Той им пращаше често писма и пари и те сега живееха по-добре. Елин Пелин. Кърсердаринът му пращаше божигробски броеници от кехлибар. Йовков. 3. Изразявам и отправям с думи, с жестове или писмено отношението, чувствата си към някого. Много здраве ти праща, кажи, дядо Димитър Крайналията. Йовков. Той дълго стоя там и праща целувки към прозореца. Елин Пелин. Старият баща праща бащинската си благословия. 4. Само 3 л. Поет. Отправям, излъчвам. Златно слънце изгря зад планините, извиси се, прати топли лъчи навред. Елин Пелин. Акациите из дъбовата млада горица ни пращаха талази от сладостната миризма на белите си цветове. Вазов. пращам се, пратя се страд. □ Пращам някого за зелен хайвер — измамвам, излъгвам някого. Пращам по дяволите — изпъждам.
|