пребѝвам, -аш, несв.; пребѝя, -ѝеш, мин. св. пребѝх, прич. мин. страд. пребѝт, св., прех. 1. Бия много; смазвам, съсипвам от бой. Случи се нещастие. — Какво нещастие? — Пребили го. Донесохме го. Тука е, лежи в несвяст. Дим. Ангелов. 2. Убивам. Иван отишел да оре на нивата при Еньова чифлик и рекъл да отсече дъба... Не знам как го е сякъл, дъбът пада върху него и го пребива. Елин Пелин. пребивам се, пребия се възвр. и страд. Борислав се хвърли от тука на двора...; той се преби на плочите. Вазов.
|