пребледня̀вам, -аш, несв.; пребледнèя, -èеш, мин. св. пребледня̀х, прич. мин. св. деят. пребледня̀л, -а, -о, мн. пребледнèли, св., непрех. Ставам много блед. Огнянов не можа да се удържи спокоен...лицето му се измени, устните му пребледняха. Вазов. Продавачът изведнъж пребледня като смъртник — в лицето му не остана нито капка кръв. Вежинов.
|