превàлям, -яш, несв.; преваля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Преминавам най-високото място, превала на планина, хълм и под. и слизам от другата страна. Така пътуваме около половин час. Още няколко завоя и ние преваляме билото. Кр. Кюлявков. 2. За нещо, което се измерва с време – изминавам повече от половината. Преваля пладне. Задух страшен. / И всеки дигне взор уплашен, / с ръкав избрише си челото / и дълго гледа към небото. Яворов. Топло лято превали, / иде есен с мрачен поглед — / лошо време, дъжд. мъгли. П. Р. Славейков. Като превалиха великите пости, слънцето взе да грее над земята всеки ден. И. Волен. превалям се, преваля се страд.
|