превàра, мн. няма, ж. В съчет. в (на) превара — със стремеж, с усилие да се изпреварят другите; в надпревара. А китните снежинки падаха тихо, на превара и затрупваха глъхналото село. Елин Пелин. Земята тръпне: във превара / се вият облаци — несметно ято. Н. Ракитин.
|