превàрвам, -аш, несв.; превàря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. С ходене, с тичане излизам пред другите; изпреварвам. Богдан вървеше най-напред на кон. Не позволяваше на човек да го превари. К. Петканов. 2. Извършвам някаква работа по-бързо, отколкото друг за същото време; изпреварвам. Аз се увличам. Започвам по-бързо да въртя, като се мъча да преваря мама. Влайков. || Извършвам нещо преди да го е извършил друг; изпреварвам. Иванчо погледна свирепо хаджи Смион и, като съзря, че си е изул калеврата за да говори, превари го. Вазов. преварвам се, преваря се страд. и взаим.
|