превѝвам, -аш, несв.; превѝя, -ѝеш, мин. св. превѝх, прич. мин. страд. превѝт, св., прех. 1. Правя нещо да се огъне, да се свие надве; прегъвам. Вятърът съскаше из иглистите клони превиваше младите борове. Вазов. 2. Вия, навивам повторно. Превих преждата. превивам се, превия се страд. □ Превивам врат (гръб) (разг.) — а) Покорявам се, търпя гнет, тегло. Децата ни мрат / в задушната смрад / със жадни за слънце очи, / а ние бездушно превиваме врат / и мълчим, позорно мълчим. Вапцаров. б) Угоднича.
|