превѝвам се, -аш се, несв.; превѝя се, -ѝеш се, мин. св. превѝх се, св., непрех. 1. Навеждам се, огъвам се. Как гъста и висока е нивата, как тежат и се превиват пълните класове! Йовков. Крайпътните трънаци се превиват от вятъра. К. Константинов. || Вия се, извивам се (от болки, смях и др.). Тя го завари в горната стая, че се превиваше и тръшкаше на земята от неизразими страдания. Вазов. Севда се преви от болка, сълзи бликнаха и я задавиха. Г. Караславов. Малкото турче се превиваше от смях и надаваше викове да насъсква кучетата. Дим. Талев. 2. Прен. Подчинявам се, покорявам се. Евгени се бе показал твърд, не се преви, не се преклони. Дим. Ангелов.
|