превръ̀щам, -аш, несв.; превъ̀рна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. превъ̀рнат, св., прех. 1. Придавам друг вид, променям същността на нещо; преобразявам. Пролетта беше подранила много и превърнала цяла Тракия в райска градина. Вазов. Скъперничеството... изсушава душата на младия човек, като го превръща в най-студен егоист. Ал. Константинов. Тая ровка и силна земя ги сродяваше и превръщаше грижите им в слънчев сън. К. Петканов. || Обр. Той знае, че е хипнотизирал цялото събрание, превърнал го е в слух. Ал. Константинов. 2. Прелиствам. О, дивна книго, с трепет таен превръщам твоите страници. П. П. Славейков. превръщам се, превърна се страд.
|