|
прегàрям1, -яш, несв.; прегоря̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. прегоря̀л, -а, -о, мн. прегорèли, св., непрех. 1. Повреждам се от силен огън или от нагорещяване: изгарям. Напой ги, нахрани ги,... а после ти се смеят, че гозбата ти била прегоряла..., че ракията ти била слаба! Каравелов. Огънят е силен и лукът може да прегори. Бушоните прегоряха. || За посеви и пр. — изсъхвам, повреждам се от силен слънчев пек; изгарям. Слънцето още по-силно запече, запали въздуха. Храните прегоряха. К. Петканов. Мисля да почна тия дни да кося моите ливади по високите места, догде не са взели да прегарят. Цани Гинчев. Полето беше прегоряло вече, на много места се чернееха разорани стърнища. Г. Караславов. 2. Привършвам, свършвам да горя; догарям. И без сърце сядам пак край огъня, който е почнал да прегаря. Влайков. || Обр. И всяка човешка умора / и болка тук тихо прегаря. Багряна. Той прегоря, заглъхна скръбта му по загубения близък човек. 3. Диал. За дойно добиче — преставам да давам мляко.
прегàрям2, -яш, несв.; прегоря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Повреждам със силен огън или с горещина; изгарям. Хлебарят пак е прегорил хляба. Внимавай да не прегориш дрехата, като я гладиш. || За слънце — изгарям, изсушавам, като напичам силно. Слънце пече — класове прегаря, / вятър вее — едро жито рони. Нар. пес. прегарям се, прегоря се страд.
|