прегладня̀вам, -аш, несв.; прегладнèя, -èеш, мин. св. прегладня̀х, прич. мин. св. деят. прегладня̀л, -а, -о, мн. прегладнèли, св., непрех. 1. Огладнявам извънредно много; изгладнявам. Хайде да вечеряме, че както съм прегладнял — от обед не съм турял залък в устата си. Г. Райчев. 2. Губя апетит поради силно изгладняване. Върна се прегладнял и омърлушен — през целия ден бе скитал из полето около града. Дим. Талев.
|