прегрàда ж. 1. Изправена дълга плоскост обикн. от дъски или препречено дърво и др. за отделяне едно място от друго. И Койчо прибърза та разтури преградата и пусна добитъка у какиния Динин двор. Влайков. Напролет ще им построим отделно помещение (на трактористите), а сега ще ги отделим с дъсчена преграда. А. Гуляшки. 2. Пречка, препятствие. Един окоп ще се изкопае като преграда на пътя. Дим Талев. Реката придойде и събори всички прегради. || Обр. О, слава вам. юнаци млади, / че вий умряхте с вик: напред! / че никакви беди, прегради / не спряха вашия полет! Вазов. 3. Отделна част в помещение, шкаф и др. Петко току се мушна в преградата при теленцата, гали ги и им се радва. Кр. Григоров. Книгата ми е в лявата преграда на шкафа.
|