прегрешàвам, -аш, несв.; прегрешà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Извършвам прегрешение. Омръзнало ѝ беше това мълчание, дотегнало ѝ беше да гледа как всички трепереха пред него, без да бяха прегрешили в нещо. Г. Караславов.