прегрешèние, мн. -я, ср. 1. Църк. Непозволена постъпка от гледище на религиозния морал; грях. Сестра Ксения сама е изкупила прегрешенията си и господ ѝ е простил. Ст. Загорчинов. 2. Провинение. Той гледаше трезво на прегрешенията на предателя и ги съдеше строго. Дим. Талев. Децата, въпреки днешното им прегрешение, красяха трапезата. Ц. Церковски.
|