прегъ̀вам, -аш, несв.; прегъ̀на, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. прегъ̀нат, св., прех. 1. Свивам, сгъвам хартия, плат и др. Той отиде до масата, прочете пак писмото, прегъна го на четири... и сложи го на масата. Вазов. Донесе електрическа ютия и едно одеяло, което прегъна на четири. Дим. Ангелов. 2. Превивам, огъвам. Това беше талигата на чичо му Киро, който седеше отпред с прегънати крака, стиснал здраво юздите. Г. Караславов. Прегъвам гръб под голямата тежест. прегъвам се, прегъна се страд.
|