предèл м. 1. Граница между две състояния, положения. Не можеше да се сложи предел: дотук народът ще търпи, ще чака, ще събира сили, а оттук-нататък ще стане да се бори за свободата си. Дим. Талев. Удивлението надмина всеки предел. || Крайна граница, степен. Треската беше изтощила детето до краен предел. Дим. Димов. Напрежението ни бе стигнало своя предел. К. Ламбрев. 2. Само мн. Страна, земя, край, пространство. Златни сънища душата / на крилата си понасят / в лъчезарните предели. Дебелянов. Не веднъж над родните предели / се развихри огненосно стреме. Багряна. □ В пределите на — при дадените възможности, в рамките на.
|