прèден, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който се намира отпред, откъм лицевата страна на нещо. Портата на кулата беше отворена и той влезе с коня си в предния двор. Дим. Талев. Мачтите силно се наклоняваха и от време на време се показваше над вълните ту предната, ту задната част на корпуса. Йовков. 2. За година, ден и под. (членувано) — който е изминал преди този; предишен. Предният ден. Предната нощ. Предната година. Предната седмица. 3. Прен. Който е челен, ръководен. 4. Прен. Диал. Виден, изтъкнат. Той в скоро време разбогатя и доби предно място между първенците в Неготин. Вазов. Предни борци. 5. Прен. Диал. Заможен, богат. Техният род е минавал и сега минава за преден и имотен. Ц. Церковски. □ Стоя на преден план (на предно място) — най-съществен, най-важен съм. Лихварството стоеше на предно място в работите на хитрия боровски богаташ. Кр. Велков. Опазването на мира е задача на народите, която стои на преден план. Да са живи предни зъби (разг.) — въздържах се да не кажа.
|