предлàгам, -аш, несв.; предлòжа, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Давам на разположение нещо, предоставям нещо някому. Тя се старае всякак да занимае бай Ганя с нещо любопитно: предлага му разни албуми. Ал. Константинов. На площада около банята се струпаха мъже и жени да чакат гости и да им предлагат стаите си. Чудомир. А на шосето можем да поставим прикритие. Местността предлага удобна позиция. Дим. Димов. 2. Изказвам желанието си, като правя предложение за някого или за нещо. Госпожата предлага на бай Ганя да минат в съседната стая. Ал. Константинов. За (ролята на) Геновева от най-напред някои предлагаха дякона Викентия. Вазов. Месец по-късно той изпрати чрез жена си бележка до Пантелей. Предлагаше му да се видят в града. А. Гуляшки. || Предоставям на разискване, на обсъждане нещо. Предлагам и моля да се вземе решение..., че днешният ден, 11 май, ден на светите братя и равноапостоли Кирил и Методий, става наш истински празник. Дим. Талев. Предлагам връзката със земеделците да се повери на мене. Димо е малко остър и понякога ги плаши. Хар. Русев. 3. Изказвам готовност да дам или продам нещо при известни условия. Между масите пристъпя и предлага плахо тя / златожълти хризантеми в кошничка кокетно малка. Смирненски. Те сами идваха при него и му предлагаха някои по две, по три хиляди лири за съдружие. Дим. Талев. Предлагам работа. предлагам се, предложа се страд. Този важен въпрос ще се предложи в заседанието.
|