|
предлòг1, мн. -зи, м. Грам. Неизменяема дума, която стои пред граматическо име и служи за изразяване на отношение към това име.
предлòг2, мн. -зи, м. Измислена причина, благовидно оправдание. Напразно тя се опитва няколко пъти, под разни предлози, да иде до окопите и да се види... с него. Вазов. Право казано, табакерата беше в джеба му, но трябваше да намери предлог да понавести дисагите. Ал. Константинов. Ирина отказа под предлог, че е заета в университета. Дим. Димов.
|