преднинà, мн. няма, ж. Разг. По-изтъкнато място или по-важна степен; предимство, предпочитание. Каменов все още не знаеше на кое чувство да даде преднина и на какво да се реши. Влайков. Сигурността на перото показваше вече преднина на художника над публициста. П. П. Славейков. Трябва да се даде преднина на нашата борческа младеж. Дядо Янко не отбираше от план, че бе от старите майстори, та даваше преднина на по-младите. Кр. Григоров. □ Вземам преднина — а) Отивам по-напред от друг; изпреварвам. Вълците ги погнаха, ала елените бързо взеха преднина и сивият вълк пръв престана да тича по следите. Ем. Станев. б) Вземам, спечелвам надмощие. Така незабелязано Обрад пришелецът влезе в душите на своите съселяни и взе преднина във всяко нещо. Ст. Загорчинов.
|