прèдница ж. 1. Предна част на нещо. Върху виделата повърхност на езерото личеше наистина лодка... На предницата беше приклекнал един едър човек. Ст. Загорчинов. Къде ти е единият цървул? — Тук е само петата му. Хвърлих предницата в дерето, само ми пречеше да ходя. Ив. Хаджимарчев. || Предна част на кола заедно с двете колелета; предна колесарка. Селянинът беше подпрял с рамо предницата на колата, тикаше и викаше: Де! Де! Дий! Йовков. 2. Предна част от тялото на четириного животно. Те (кравите) не бяха много едри, но оправени и красиви, с по-тъмна козина по шията и по предницата. Йовков. Задните му крака (на вълка), силно изпънати, достигаха водата, а предницата му бе на брега. Ем. Станев. 3. Предна част на дреха; предник. Той беше облечен с калугерско расо, разгънатата предница на което даваше да се види хъшовска носия. Вазов.
|