предпазлѝв, -а, -о, прил. 1. Който се предпазва да не се случи нещо лошо. Винаги предпазлив и съобразителен, Тачката се спираше често, ослушваше се и се оглеждаше на всички страни. Йовков. Нашият стар, предпазлив шофьор спираше колата встрани, почти в канавката. Вежинов. || Който внимава да не сбърка в нещо; внимателен. Ния беше във всичко предпазлива, предупредителна — не искаше да се меси в работите на своята приятелка. Дим. Талев. || Боязлив, плах, страхлив. Касъра беше предпазлив човек, не обичаше да се меси ни в добро, ни в лошо, затуй и казваше, че не дочува с едното си ухо. Йовков. 2. Който съдържа или изразява предпазване. Говореха ѝ с предпазлив, мек и хитър глас като на болник. Елин Пелин. Предпазливо движение. Предпазлив поглед.
|