предразполàгам, -аш, несв.; предразполòжа, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Създавам разположение, желание към нещо. Самото време предразполага към отпуснатост. Йовков. Спокойно и тихо беше в тоя кът,... предразполагаше към упорита и съсредоточена работа. А. Гуляшки. 2. Спечелвам някого на своя страна, в своя полза. Той беше седемдесетгодишен,... с изразително, широко, червендалесто лице на горянин, което предразполагаше с добротата си. Елин Пелин. Мисля тъй да вляза под кожата на доктора, да го предразположа, та да подари нещо я за училището, я за читалището. Йовков. предразполагам се, предразположа се възвр. и страд.
|