предрѝчам, -аш, несв.; предрекà, предречèш, мин. св. предрèкох, предрèче, прич. мин. св. деят. предрèкъл, -кла, -кло, мн. -кли, св., прех. Определям предварително бъдещето; предсказвам. Те (жреците) слушаха вихъра, който в песента на свирките предрича бранна слава или поражение. Н. Райнов. От тоя ден мълвата я надари с пророчески дар.... Бездетни жени я молеха да им предрече рожба. Ст. Загорчинов. „Дебел сняг — голям комат“, говореха си селяните и предричаха добро плодородие. Йовков. Каквото предричаше — излизаше вярно. предричам се, предрека се страд.
|