предтèча, -та, мн. -и, м. Старин. Предшественик, предвестник. Ах, летете вий сред сеч и дъжд от огнени картечи, / вий — развихрени предтечи на безоблачните дни. Смирненски. Една дълга върволица от предтечи сеятели беше прегазила вече духовната нива на България и хвърлила там семето на самосъзнанието. Вазов. Подухва вятър... Това е лодосът — могъщият предтеча на пролетта! Йовков.
|