предỳмвам, -аш, несв.; предỳмам, -аш, св., прех. 1. Разг. Скланям някого да се съгласи на нещо; увещавам. Той реши да се опита да предума ханджията да прати за Бяла черква някого от синовете си утре. Вазов. Баща му... се помъчва да го предума да остане дома, да се залови за занаят. П. П. Славейков. 2. Диал. Говоря за някого лошо; одумвам. Сякого ще предумат, сякому ще се присмеят и приказка ще му извадят. Влайков. Копривщенските стари чорбаджийки нищо не работят и от утринта до вечерта само хората предумват. Каравелов. предумвам се, предумам се страд.
|